В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

Библейският текст ме привлича с информацията за Човека, кодирана в него, която се разкрива постепенно в процеса на четенето.
Моите картини представляват моите тълкувания на Библейските събития от гледна точка на съвременността.
Намирам моите образи като съпоставям Библейския езиков свят с реалността, която обитавам. Например любопитно ми е да разбера какво се случва днес с Божията заръка: „обичай ближния си, както себе си.“ Как да я следваме днес?
Модерните философи от миналия век заменят думата „ближен“ с „другият“. Постепенно думата изчезва от съвременния език, а заедно с нея изчезва и самата идея за ближния. Възможно ли е да обичаме нашия ближен без да имаме дори идеята за него в ума си? Не само, че не можем да обичаме един непознат „друг“, но се страхуваме от него и нашият страх лесно преминава в омраза. Излиза, че самият обект на любовта от Божията заповед е подменен днес с неговия антипод – обектът на омразата.
Това звучи достатъчно тревожно, за да ме накара да се върна в Библейския свят и да потърся ближния, който все още обитава там.
Да, моят „ближен“ е въображаем и символно-словесен, но когато рисувам неговото простодушно лице, изпълнено със силни чувства и никога безразлично, помагам за поддържането на самата идея за неговото съществуване. С други думи, като го правя видим, аз го възкресявам.
Бих могла да обобщя, че моята творческа работа се състои в това да търся и намирам изгубените Библейски понятия, т.е. понятията, които в наши дни са изгубили своето автентично значение, и да ги „възкресявам“ като ги правя видими.
Като се завръщат при нас, те укрепват душите ни, нюансират ежедневието ни и придават обемност на живота ни, с което го правят неизмеримо по-смислен и интересен.
Моите срещи с публиката в продължение на повече от 25 години, ми дават обратната връзка, че тази интелектуална работа е важна не само за мен.

Юлия Станкова
Декември, 2018
София