МОИТЕ НАРИСУВАНИ АНГЕЛИ

Не мога просто да седна и да си рисувам Aнгели.
За да ги рисувам, трябва да знам нещо за тях.
Едно от малкото неща, които знам със сигурност, е че Тях ги има.
Те са живият мост между Небето и Земята.
Те са Божи пратеници.
Те бдят над нас от люлката до телесната ни смърт.
Бдят, но не участват в драмата на живота ни.
Намесват се само в краен случай.
Те знаят кога.
Не ние преценяваме тежестта на случая, а Те.
Страданието е мерилото.
Ангелите нямат крила.
Нито тела.
Надарявам ги с тела и крила, за да ги направя видими.
Но най-вече ги надарявам с лица.
Ангелите нямат нужда от моите рисувани лица, за да п(р)огледнат към мен.
По-скоро аз имам нужда от живописването им, за да ги зърна. Ако имам късмет, очите ни се срещат за секунда.
Кратък миг, изпълнен със смисъл.
И Надежда.
Ако се случи, помни се завинаги.

Юлия Станкова
Декември, 2021
София