Човечността не може да застине в дефиниция или правен закон. Тя не е матрица, която се налага върху всеки и според това дали пасва или не, да се съди за неговата „праведност“. Мислена така, човечността би се превърнала в своята противоположност – прокрустовото ложе, и би довела до по-големи беди отколкото преди опитите да се дефинира.

Напротив, човечността е нещо фино и крехко, което се ражда с всяко наше събуждане сутрин и за което трябва да се погрижим да не загине във въртележката на деня. Ако опазим това неопределимо, неуловимо и крехко нещо до вечерта, значи сме били живи и през този ден … и сме били човеци.

Все се питаме за смисъла на живота и има ли такъв изобщо. Бих казала, че смисълът не е нещо, което си седи някъде там, извън нас, високо и далече, и чака да го достигнем.

Не, смисълът е в самия процес на осмислянето, в поставянето на въпроси, в самото търсене, а то вече е и намиране.

Юлия Станкова
Лятото на 2022
София