От малко дете знаех, че съм родена, за да бъда художник.

На тринадесет започнах да посещавам частни уроци по рисуване, за да кандидатствам шест години по-късно в Художествената академия.

Но се случи така, че животът ми потегли в друга посока и вместо това се дипломирах като минен инженер (Минно-геоложки университет, София, 1978 г). Въпреки, че практикувах тази професия дванадесет години, никога не изоставих идеята си да стана художник и през 1989 г. (годината на демократичните промени в България) реших да прекъсна работата си и да посветя остатъка от живота си на моето първо и най-силно желание. Тогава бях на тридесет и пет.

Имах късмет, че реставраторката Снежанка Милошева ме взе да ѝ помагам в нейното реставраторско ателие, където имах шанса да видя отблизо и да докосна български икони от 18 и 19 век, нарисувани от неизвестни иконописци.
Чистотата на чувството, което се излъчваше от тези икони, ме вдъхнови да започна да изучавам Библията и византийската изобразителна система. Интересът ми към тази материя ме отведе към моето богословско образование (Магистър по теология, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, Богословски факултет, 2000).

Когато напуснах реставраторското ателие след две години, добре владеех техниката за рисуване с темпера върху грундирана дървена повърхност, което ми даде възможност оттук нататък да работя като независим художник.

Започнах да развивам една символна образност, в което бях подкрепена от познанията ми за византийското изобразително наследство, от една страна, и това, че бях емоционално привлечена от Библейския текст, от друга. Много ми помогна и следването в Богословския факултет.

Разкриването на посланията, кодирани в евангелските събития, беше извънредно емоционален процес за мен.
Всяка загребана шепа от това съкровище превръщах в образ. Когато рисувах изцелението на слепородения, проглеждах заедно с него; връщах се към живота заедно с възкръсналия Лазар; нареждах се след Христовите ученици с надеждата Христос да умие и моите нозе…

Така, малко по малко, създавайки образи, аз също бях докосната от изцеляващите ръце на Христос. Интелектуалната и емоционалната части на моята личност се помириха и аз получих необходимата духовна устойчивост да се обърна към Стария завет – конфликтно и дори брутално в своята истинност писание, където човешката природа се разкрива в цялата си мощ и красота.

Това емоционално изучаване на Библията акушира появата на нова иконография на някои от Библейските събития, в каквато посока продължавам да работя до днес. Междувременно, в процеса на работа през годините, развих уникална лакова техника върху основата на традиционната иконописна техника върху дърво.

Творбите ми са били показвани в повече от четиридесет самостоятелни изложби в България (София, Видин, Плевен, Пловдив), Македония (Струга, Битоля), Гърция (Драма, Тасос), Северна Холандия (Аудкарспел, Егмонд Бинен, Хага, Амстердам, Леуварден, Драхтен, Варменхаюзен, Кастрикум), Норвегия (Свалбард), Франция (Гренобъл, Виен), Италия (Венеция), Великобритания (Лондон), Германия (Фрайбург).

През 2016 публикувах моята книга „Акварелна библия“, в която са събрани творбите ми, вдъхновени от първите глави на книга Битие. В тази книга представям моята интерпретация на Библейския разказ за Сътворението на света и човека. Илюстрациите са мои предишни композиции, преработени като акварелни рисунки.

В момента (декември, 2018) работя над новия си артистичен проект - „НОВОЗАВЕТНАТА ЖЕНА“. Винаги съм била очарована от женското присъствие в евангелския разказ.

В реда на мислите, споделени в началото на сайта, бих прибавила и „новозаветната жена“ към изгубените Библейски понятия, които е добре да бъдат „възкресени“. Въпреки, че жените рядко са на предна линия в евангелския текст, ако се вгледаме по-внимателно в него, ще открием, че тяхното присъствие е удостоено със специално внимание. Библейският писател просто съобщава фактите, като ни оставя сами да „нарисуваме“ портрета на новозаветната жена. Ето защо никъде в текста няма да срещнем описание на нейната външност, или дори намек за художествен коментар. Фактите са напълно достатъчни, за да ни вдъхновят да си представим нейната красива душа, екстремно разцъфтяла в благодатната близост на Христос.

Евангелската жена не се стреми да получи по-добро място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове. За нея е достатъчно да следва своя Господ, да е винаги близо до Него и да Му служи. Тя е свидетел на всичките Му проповеди и схваща бързо, без нужда от обяснения, посланието в Неговия символен език.

Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума си, колкото със сърцето си, защото има привилегията да притежава чиста душа и интелигентно сърце. Всяка жена, удостоена с Христовия поглед, се претворява в евангелска жена. Христовите очи проникват до най-дълбоко скритото съкровище в душата ѝ. То би си останало скрито за всички, дори за нея самата, ако беше останало невидяно, неосветлено от погледа на Господ.

В Неговата светлина жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя добива желанието и силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.